Отиде си голямата Диляна Грозданова
На 21 април 2025 г. България загуби една от най-разпознаваемите си телевизионни персони – Диляна Грозданова. След дълга и мъчителна борба със здравословни проблеми, белязани от диагноза множествена склероза, журналистката си отиде от този свят, оставяйки след себе си не просто професионално завещание, а въодушевяващ образец за отдаденост, кураж и гражданска отговорност.
Родена на 4 ноември 1957 година в София, Диляна Грозданова носи в кръвта си духа на свободата и битката. По майчина линия тя е внучка на революционера от Вътрешна македонска революционна организация Панчо Тошев и правнучка на именития Дончо Щипянчето. Историята, вплетена в рода ѝ, като че ли предопределя нейния път – път, в който гласът ѝ ще отеква освен в ефира, само че и в публичното пространство.
След като приключва публицистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, стартира кариерата си като кореспондент в БНР и Българска национална телевизия. Именно в Българска национална телевизия тя става лице на предаването „ Отзвук “, с което печели доверието и уважението на феновете със своята откровеност, нюх за значимите тематики и журналистическа нравственос.
Грозданова не остава безразлична и към политиката. През 1999 година е консултант и имиджмейкър на кмета на София Стефан Софиянски, а след това става и основател на неговата партия – Съюз на свободните демократи. Две години по-късно е определена за народен представител в XXXIX Народно заседание от листите на Национална движение „Симеон Втори". Въпреки дейното си присъединяване в Народното събрание, през 2005 година Диляна Грозданова се отдръпва от политическия живот, оставайки вярна на своята първа обич – публицистиката.
След малко мъртвило тя още веднъж се появява на екран като водеща и изпълнителен шеф на обновеното предаване „ Отзвук “ по TV7. В края на 2011 година поема поста президент на издателския ръб на „ Вестникарска група България “, отговаряща за два от най-четените български вестници – „ Труд “ и „ 24 часа “.
Но зад безупречната обществена фигура стоеше жена, водеща и персонална, безмълвна борба. Последната година и половина от живота си Диляна Грозданова посвети на тази битка, която води със същото достолепие, с което посрещаше провокациите пред камерата или в парламентарната зала.
Тя си отиде, само че остави диря, която мъчно ще бъде заличена – в публицистиката, в политиката, в обществото. И най-много – в паметта на тези, които имаха достойнството да я гледат, да я слушат и да се въодушевяват от нея.
Поклон пред светлата ѝ памет.
Родена на 4 ноември 1957 година в София, Диляна Грозданова носи в кръвта си духа на свободата и битката. По майчина линия тя е внучка на революционера от Вътрешна македонска революционна организация Панчо Тошев и правнучка на именития Дончо Щипянчето. Историята, вплетена в рода ѝ, като че ли предопределя нейния път – път, в който гласът ѝ ще отеква освен в ефира, само че и в публичното пространство.
След като приключва публицистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, стартира кариерата си като кореспондент в БНР и Българска национална телевизия. Именно в Българска национална телевизия тя става лице на предаването „ Отзвук “, с което печели доверието и уважението на феновете със своята откровеност, нюх за значимите тематики и журналистическа нравственос.
Грозданова не остава безразлична и към политиката. През 1999 година е консултант и имиджмейкър на кмета на София Стефан Софиянски, а след това става и основател на неговата партия – Съюз на свободните демократи. Две години по-късно е определена за народен представител в XXXIX Народно заседание от листите на Национална движение „Симеон Втори". Въпреки дейното си присъединяване в Народното събрание, през 2005 година Диляна Грозданова се отдръпва от политическия живот, оставайки вярна на своята първа обич – публицистиката.
След малко мъртвило тя още веднъж се появява на екран като водеща и изпълнителен шеф на обновеното предаване „ Отзвук “ по TV7. В края на 2011 година поема поста президент на издателския ръб на „ Вестникарска група България “, отговаряща за два от най-четените български вестници – „ Труд “ и „ 24 часа “.
Но зад безупречната обществена фигура стоеше жена, водеща и персонална, безмълвна борба. Последната година и половина от живота си Диляна Грозданова посвети на тази битка, която води със същото достолепие, с което посрещаше провокациите пред камерата или в парламентарната зала.
Тя си отиде, само че остави диря, която мъчно ще бъде заличена – в публицистиката, в политиката, в обществото. И най-много – в паметта на тези, които имаха достойнството да я гледат, да я слушат и да се въодушевяват от нея.
Поклон пред светлата ѝ памет.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ